Когато видях Suicidal Angels тук за последно, те влязоха в съпорт на големите Exodus в навярно най-насилственото, кърваво шоу по нашите земи от години. Независимо дали си говорим за стадионни концерти или клубен ъндърграунд – какъвто логично бе нашият случай – боят, който се разрази в голямата зала на "Mixtape 5", беше точно такъв: бой. Едно нещо е пого, съвсем друга бира е да гледаш как изнасят окървавена мутра, сгърчена в болезнена гримаса от току-що спуканите ребра на нейния притежател.
Естествено, групите нямаха никаква вина. Да свириш пред обезумелите животни, които наричаш свои фенове, навярно си е кофти карма. Нека го уточним отново – едно е пого, съвсем друга бира е кубинка в лицето на някое момиче, проявило липсата на интелект да се навре в този кипящ казан. Споменът за онази вечер е кристално ясен.
Поради гореспоменатата, а и още няколко причини, е разбираемо, че Suicidal Angels са слабост на нашенския фен – по правило той е трашър, сърдит и пиян. Или пиян и сърдит. Но самостоятелен концерт на Suicidal Angels... ето затова не ми се мисли какво им е на българските промоутъри. Да, говорим си за ъндърграунд, така че факторът с популярността инстинктивно отпада, но що се касае до оригиналност, гръцкият квартет вероятно и за в бъдеще ще се съхрани като перфектният съпорт. Но не и много повече.
Откриващо в случая – в жегата и засилващата се клаустрофобия на малката зала в "Mixtape 5" – е варненското трио Terravore. И действително, това е ад. Рожба на миналогодишния им миниалбум "Apocalyptic Impact", музиката е клиширан, освободен от въображение екстремен траш (нотка блек тук, частица дет там) без видима посока, камо ли пък емоционален заряд. Звукът е кошмарен. Вокална дикция почти липсва, съответно е абсурдно да разбереш какво точно е изревано в микрофона. Солата са лишени от смисъл и логика. Главата ми се пръска.
В ярък контраст с предшестващия ги тътен, Suicidal Angels са толкова брутални, прецизни и мощни, че изведнъж проумяваш колко адекватно изглежда един техен самостоятелен концерт реално. По този начин обстоятелството, че в залата не успяват да присъстват дори 200 души, губи всякакво значение. Основен акцент пада върху все още актуалния "Division of Blood" от 2016-а година. "Eternally to Suffer" стои точно на място в един сетлист с "Reborn in Violence" или "Bloodbath". "Moshing Crew" и закриващата "Apokathilosis" не се нуждаят от представяне. Атинските ентусиасти може да са преки последователи на Slayer и Kreator, но са научили урока си добре. Следователно ще ти наритат задника безпроблемно.
Независимо от всичко обаче, озвучаването е извън всякакъв контрол. На никого не му пука дали ще сложиш слухово апаратче. Помисли си добре доколко си струва самият риск.
Поне няма информация за спукани ребра си не и този път.
