Ще го кажа аз, щото никой друг не иска да го признае: има един тип групи, дето не си им точно фен, ама много им се радваш. И моите взаимоотношения с Red са горе-долу там някъде. Разбира се, бях им голям фен по време на тегобата на четиринадесетата си година! Но тези времена отминаха: и за мен, и за тях. И това, и в двата смисъла, е толкова хубаво!
Та, по повод нормализирането на това да има групи, дето не ги слушаш, ама им се кефиш: “Declaration”, предходното издание на Червените (ама не партията), много ми хареса. И ми хареса искрено и ме зарадва от сърце, защото групата най-накрая се отцепи от паразитния си лейбъл и направи нещо за себе си. И то се усещаше в самата музика.
След това обещаващо прераждане, сега идва “Rated R” с неговото много обещаващо заглавие и атипична за групата обложка (който знае, знае!). Формално това е осмият поред студиен запис на бандата, ама нека да сме честни: като си напуснал гнездото преди едва един албум, това просто си е вторият.
Та, пускаш си него албум и се чудиш дали някак не си написал “Architects” вместо “Red” в Spotify. Ама като се обади Michael Barnes от колоната, осъзнаваш, че не си: това са си Red. Само че едни мрачни, тежки, ритмични Red с брейкдауните и крещенетата, и тук някъде искаш да почваш да мяташ салфетки и… Отприщени, прихватливи, ъпгрейднати Red!
И само трак по-късно триото показва как изглежда всичко онова, което допреди два траклиста е звучало, когато е примесено с тоя нов живак. Скептичен бях, но след две слушания ме навиха. И останах навит доста тракове наред, сблъсквайки се с познати мелодии, но с креативни врътки, и чути ритми, но с неочакван развой и позиция (особено в контекста на ц̶в̶е̶т̶а̶ състава).
Албумът пак е миксиран и продуциран от дуото Anthony Armstrong (водещ китарчик) и Joe Rickard (старши затлачвач в In Flames), сиреч: сами си действат. В цялост, работата е адски добра, но съм склонен да кажа и прекалено добра. Ще го кажа така: когато един звук е прекалено чист, той става неприятно стерилен. Та, понякога да туриш една топла лентичка отгоре си е нужен майсторлък.
Но нека не забравяме: това е само вторият труд на Red 2.0, така че им е простено. Засега.
Ама трябва и да подчертая: това пак са си Red! Не е някаква радикално различна група. Но в “Declaration” те замениха мрънкането и ТрАдИцИяТа с хъс, а в “Rated R” хвърлят цялата идея в компот от мрак и люти кисели краставички. И резултатът е един от най-добрите им записи до момента.
Най-готиното, което мога да кажа, е следното: ако бях на 14, тоя албум щях да го скъсам от въртене. Само ден по-късно дискът щеше да има маркировки като за часовник от обороти! И тук не идва никакво “но”, защото дори на два пъти по тая възраст, че и няколкостотин дни отгоре, мога да кажа, че се изкефих и се зарадвах за момчетата от Red.
К’во повече да искаш? Учете се от триото и правете неща за себе си. Струва си.
