Ей, ама ние не сме говорили за Dead by April сякаш от хиляда години! И, за съжаление, до известна степен сами сме си виновни. В смисъл, не ние от Metal World. Вие какво, да не мислите, че просто е тренди – ей така, без причина – групите да пускат сингъл след сингъл по стрийминг платформите, докато концепцията за дългосвирещ албум изчезва в етъра?
Мне. Ти си виновен, Сашо. Ти и смотаният ти стрийминг на по-безизвестните банди, докато същевременно дърпаш mp3-ки от YouTube. Но не съм тук да те кълна днес.
Седем! Седем години минаха, откакто шведският квартет последно издаде албум! През същия период момчетата обаче издадоха 14 сингъла. И ако подозираш, Саше, че в траклиста на този албум имаме 14 парчета, ще си прав.
Добрата новина? 50 секунди след натискането на “Play” бутона, това са си те: “Мъртвите до април”, в най-добрия смисъл на изказването.
Същите имат доста интересен анти-маркетинг подход. От една страна, те са безбожно талантливи музиканти, способни да създават кокаин в аудио формати. От друга обаче, дори в собствения си делириум, са ограничени единствено до следните тематики:
- Скръб
- Тягост
- Депресия
- Загуба
- Болка
- Душевна болка
- Болка от смесен характер
- Неясна, но насочена (привидно) вина
- Себеобвинения
- Генерална депресия
- Лека форма на тежка депресия
- Тежка форма на лека депресия
Последно като проверих, модерният наркомейниан не е закачен към тегобата, но може би аз съм изпаднал извън тренда.
Мога да ви кажа само следното: чуйте парчето “Heartbeat Failing” и след това ми кажете дали счупихте някаква мебел у вас. Може и да е дочупване на вече счупена мебел или пък закупуване на напълно нова мебел с цел счупване – пак се брои.
Да? Значи схващате. Но пък и няма да се учудя, ако мебелта е останала в частност цяла (това е оксиморон, Саше, запомни го, ще бъде важно по-късно), понеже е адски трудно да пропуснеш псевдо-депро нотките.
Но знаете ли? Аз бих искал да ви бъда полезен през новата година. Затова създадох процес, чрез който напълно успешно можете да се наслаждавате на музика от тоя калибър, без предсмъртните жалвания на нечии манталитет да ви влияят:
- Пуснете парчето.
- Запишете си списък от всяка последна дума във всяка фраза.
- Запишете припева в цялост.
- Намерете заместители на тия думи, които да завършват на същите срички или поне гласни.
- Около тях създайте ваш собствен наратив, обвързан с нещо забавно. Лично аз препоръчвам да е паралел с трендиращо риалити предаване като “Ергенът” или “Игри на Волята”.
- Пейте вашия вариант върху текста докато сами не си промиете мозъка.
Ето, давам пример с гореупоменатото парче. Вместо да си пеете “heartbeat failing” и да си мислите за всевъзможните болести, обвързани със сърдечно-съдовата система, може да си наложите, че чувате словосъчетанието “Айлин хейти!”, вдъхновено от Сезон 2 на “Ергенът” (любимия ми сезон на “Ергенът”!).
Такова е то: откакто св. Pete Wentz (амин) откри концепцията на “маркетинг стратегия” в ранните 2000-ни години и после св. св. Jared Leto (амин) не разбра идеята, но продължи с дейността, безпосочната, трендираща безбожна тъга, завладяла -кор и алтърнатив сцените, остава преобладаваща.
На този етап сигурно искате да ме питате защо си говорим за ментални процеси, отнесени до пренаписване на яка музика с цел анти-депресия. Не е ли целта да можеш да се насладиш на музиката такава, каквато е? А за да го сториш, нужно ли ти е да вярваш в искреността на изпълнителя?
Ако си налагаш да мислиш за други неща, докато се опитваш да се насладиш на музиката, само за да не се получи обратен ефект, ти въобще слушаш ли музиката?!
Ей, чакайте ве, щях да ви обяснявам що е то оксиморон!
