Още преди четири години членовете на една от най-важните Гьотеборгски формации – Soilwork, дадоха признаци, че са надраснали до болка изтърканите мелодет клишета и са готови да изведат звученето си до едно по-разнообразно и интересно състояние. Уви, шедьовърът “Figure Number Five” бе последван от дразнещо непоследователния, някак самоцелно модерен и като цяло – разочароващ “Stabbing the Drama”. Мнозина побързаха да отпишат бандата като продажна, оприличавайки я на падналите доста ниско по това време In Flames. Е, както последните доказаха след време, шведите винаги крият по някой туз в ръкава си и поради това е твърде лекомислено да бъдат подценявани. Напускането на основния идеен двигател Peter Wichers не вещаеше нищо добро за Soilwork и, честно казано, бях настроен да чуя един нов провал, но със “Sworn to a Great Divide” шестимата ми забиха шамар, който дълго ще държи влага.

Като най-сериозен напредък бих определил изработването на изчистен, целенасочен стил, въплътил по равни количества от всичко ценно и смислено в досегашното творчество на групата. На места се различават някои обособени груув и метълкор фрагменти, останали от предходната тава, но като цяло всички музикални съставки са обединени в една крайно хомогенна амалгама. И макар безчет банди да експлоатират с променлив успех въпросната формула през последните години, Soilwork тук го правят по съвсем естествен и непринуден начин, поради което песните им стоят... истински. Да, те са кратки – може би обидно кратки по стандартите на някои. И да, удрят право в целта. Толкова съсредоточено, убедително и въобще силно бандата отдавна не е звучала. Наистина, солата са рядкост, но качествено свирене в албума съвсем не липсва, а и пространни инструментални демонстрации трудно биха намерили място в доволно стегнатите композиции. Двойнокитарната атака е изнесена на по-преден план под формата на запомнящи се стакато рифове, сполучливи хармонии и частично завръщане на траш влиянията. Клавирите не се натрапват излишно и решението да бъдат оставени за фон е повече от удачно. Впечатление прави тенденцията в почти всяка композиция да се противопоставят енергични, агресивни куплети с мелодични и преднамерено завладяващи припеви. Също подобно на In Flames, Soilwork наблягат все повече на употребата на чисто пеене, но за разлика от тези на Anders Friden, споменатите партии тук не дразнят в нито един момент поради простия факт, че най-малкото технически, Speed е далеч по-добър вокалист. Редуването им с характерните полуекстремни ревове е осъществено изключително плавно и прави емоционалния контраст още по-въздействащ. Ярост, отчужденост, душевен смут, дори меланхолия и замечтаност... какво ли няма тук! Не е лесно да се посочат открояващи се парчета, тъй като всяко носи своя специфична красота, а и общото ниво е респектиращо високо. Все пак, иска ми се изразя специални адмирации за абсолютните хитове “Breeding Thorns” и “I, Vermin”, както и за “The Pittsburgh Syndrome”, която е сред най-тежките и бързи неща, записвани от бандата от доста време насам.

Едва ли съществуват прекалено силни думи, с които да опиша колко ме очарова постигнатото от Soilwork в “Sworn to a Great Divide”. Момчетата са стъпили на крака след струпалите се проблеми, имат ясна визия и я преследват с всички сили. Албумът лесно може да бъде окачествен като повърхностен и беден от някой, който не си е направил труда да му обърне нужното внимание, но на запознатия и изискващ слушател е в състояние да предложи много.

:: Публикувано: ноември 2007, Автор: Warrior Of Ice ::